Какво представляват биофотоните?
Биофотоните или ултра слабите фотонови емисии на биологичните системи са слаби електромагнитни вълни в оптичния обхват на спектъра – с други думи: СВЕТЛИНА.
Всички живи клетки на растения, животни и хора излъчват биофотони, които не могат да се видят с просто око, но могат да бъдат измерени със специално оборудване (фотоумножители, високочувствителни измервателни фотодиоди).
Тази светлинна емисия е израз на функционалното състояние на живия организъм и неговата жизнена енергия. Раковите клетки и здравите клетки от същия тип, например, могат да бъдат различени по типични различия в биофотоните им.
След дългогодишни изследвания, биофизиците от различни европейски и азиатски страни разработват многото интересни приложения на биофотоните, в различни области като онкологични изследвания, неинвазивна ранна медицинска диагностика, тестване на качеството на храната и водата, изпитване за химическо и електромагнитно замърсяване, клетъчна комуникация и различни приложения в биотехнологиите.
Човешките клетки и ДНК използват биофотоните, за да складират и предават информация – т. е за комуникация. Всяка клетка в тялото ни излъчва над 100 000 светлинни фотонни импулса (биофотони) в секунда, отговарящи за поддържането на добро здраве.
През 2010 г. изследователи са демонстрирали, че различна светлинна стимулация (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензори или двигателните нерви повишава значително биофотонната активност в другия край.
Откриването на биофотонната комуникация дава научна подкрепа на алтернативните и нетрадиционни методи за лечение, базирани на концепции за хомеостаза (саморегулация на организма), като различни соматични терапии, хомеопатия и акупунктура.
Енергията „ch’i“, която тече в енергийните канали на нашите тела (меридиани), която според традиционната китайска медицина регулира нашите телесни функции, може да бъде свързана с биофотонното поле на организма. „Праната“ – понятие от индийската йога е фината енергия, която поддържа тялото живо и в състояние на добро здраве също.
Малко история
Биофотоните са открити и описани за първи път през 1923 г. от руския медицински учен проф. Александър Г. Гурвич (който ги нарича „митогенетични лъчи“) и през 30-те години на миналия век са широко изследвани в Европа и САЩ.
Изследванията замират, но с развитието на технологиите, биофотоните са „преоткрити“ през 70-те години на миналия век и са обект на множество експериментални и теоретични доказателства от Европейски учени. През 1974 г. немският биофизик Фриц-Алберт Поп доказва съществуването им, произхода им от ДНК и по-късно тяхната кохерентност (подобен на лазер) и разработва теория за биофотоните. С нея обяснява възможната им биологична роля и начините, по които биофотоните могат да контролират биохимичните процеси, растеж, диференциация на клетките и др.
Значението на откритието е потвърдено от изтъкнати учени като Херберт Фройлих и Нобеловият лауреат Иля Пригожин.
От 1992 г. Международният институт по биофизика, базиран в Германия, с мрежа от 22 изследователски лаборатории в над 10 държави, координира изследванията в тази научна област.